Още с раждането детето изразява емоция чрез проплакването и показва, че е малко неприятно и болезнено излизането от корема на мама. То разбира, че е на различно място и това предизвиква тази реакция. Деветте месеца са били на топло и сигурно място и излизайки от там, то показва, че има потребността да се чувства защитено и спокойно. Тази промяна се отразява и на родителите, докато бебето започне да говори и стане самостоятелно. Те са тези, които трябва да се грижат за него и неговото физическо и емоционално развитие.
Щом започне да навлиза в живота на възрастните се създават различни ситуации, които предизвикват различни чувства и емоции, а това помага да развие емоционалната си интелигентност. Едно от най-важните неща е да започне да назовава и показва как се чувства, за да изгради своята индивидуалност, и да разбира по-добре себе си. Много важен пример за това как се чувства е възрастния, който може да разпознае и назове първо своята емоция, а после и на детето. Когато майката говори на детето, то започва да повтаря и взема примера й.
От родителя зависи да показва и назовава как се чувства, след това и детето започва да го прави и да пита: "Сърдита ли си, мамо?" "Защо си тъжна?", а отговорът може да бъде: "Ами да"...или "Не... "Защото"...
Следващия етап е да започнете да показвате разбиране и емпатия, защото това са и нашите емоционални потребности. Да покажем, че усещаме и добре разбираме какви са емоциите на малкото дете. Много е важно възрастните да са искрени и тогава детето започва да разбира, че е необходимо и неговите чувства и емоции трябва да са искрени. Така ще може да живее по-пълноценно и да изгражда правилна преценка.
Справянето с тъгата или гнева не е толкова трудно..."Тъжен ли си? - Поплачи си" , "Ако ти се плаче".."Ако ти е весело...Посмей се!" За никой не е добре да потиска чувствата и емоциите си, а за детето е важно да разбере, че изразяването им не е грешно, а необходимо. Важно е да стигне до саморегулиране и самоконтрол, които носят спокойствие. Емоционална зрялост се достига, когато добре се самовладеем. Препоръчително за децата е да поиграете с подходящи карти на емоциите, дори да си ги направите сами.
Родени сме да сме чувстващи и мислещи същества, който добре разбират себе си и другите.
