Как да научим децата да си помагат?

 

Първите съвместни игри започват след първата година, когато детето разширява своя кръг от познати лица. До това време то е било заобиколено повече от възрастни и е било центъра на внимание. Да се научат да играят заедно, за малките деца в началото е процес на опознаване и разбиране на това кое е правилно и кое е грешно, а за възрастните е добре да не са просто наблюдатели, а и участници. 

Искате ли да дадете пример на децата как да играят заедно? Организирайте игра или занимание с няколко участника, така че всеки да се чувства на мястото си. Създайте спокойно пространство за изява на всеки един от участниците. Включете се за малко и вие в началото на играта, за да ги насочвате и научите как да си помагат. 

Възможно е да чуете: "Ох, сега не мога да нарисувам кръг за слънцето"- Възниква ситуация, в която родителя трябва да се отзове подобаващо. Може да хване ръката на детето и заедно да нарисуват слънчице. И така малкия художник се доверява на възрастния и разбира, че така се учи и това, което му дават е така необходимата помощ. В този случай, е добре да ги научите да питат: "Може ли да ми помогнете?" или  "Помогни и на мен сега? " "Добре, ще ти помогна"...Това изгражда и разбирането, че е добре и е полезно да могат да помагат и да получат помощ. 

Идва моментът, в който възрастния трябва да се отдръпне и да остави децата да играят без да се карат, а да си помагат. Много е важно да им се обясни, че всички са различни и имат различни способности и таланти и затова биха били добър екип и отбор за игра. Не всеки може да рисува или да пее, но пък затова са колективните занимания, които дават тази възможност на всеки да изрази себе си и да помогне на друг. Така децата израстват и започват да изграждат и приятелства.

Как да отгледаме емоционално интелигентни деца?

Още с раждането детето изразява емоция чрез проплакването и показва, че е малко неприятно и болезнено излизането от корема на мама. То разбира, че е на различно място и това предизвиква тази реакция. Деветте месеца са били на топло и сигурно място и излизайки от там, то показва, че има  потребността да се чувства защитено и спокойно. Тази промяна се отразява и на родителите, докато бебето започне да говори и стане самостоятелно. Те са тези, които трябва да се грижат за него и неговото физическо и емоционално развитие. 

Щом започне да навлиза в живота на възрастните се създават различни ситуации,  които предизвикват различни чувства и емоции, а това помага да развие емоционалната си интелигентност.  Едно от най-важните неща е да започне да назовава и показва как се чувства, за да изгради своята индивидуалност, и да разбира по-добре себе си. Много важен пример за това как се чувства е възрастния, който може да разпознае и назове първо своята емоция, а после и на детето. Когато майката говори на детето, то започва да повтаря и взема примера й.

От родителя зависи да показва и назовава как се чувства, след това и детето започва да го прави и да пита: "Сърдита ли си, мамо?" "Защо си тъжна?", а отговорът може да бъде: "Ами да"...или "Не... "Защото"...

Следващия етап е да започнете да показвате разбиране и емпатия, защото това са и нашите емоционални потребности. Да покажем, че усещаме и добре разбираме какви са емоциите на малкото дете. Много е важно възрастните да са искрени и тогава детето започва да разбира, че е необходимо  и неговите чувства и емоции трябва да са искрени. Така ще може да живее по-пълноценно и да изгражда правилна преценка.

Справянето с тъгата или гнева не е толкова трудно..."Тъжен ли си? - Поплачи си" , "Ако ти се плаче".."Ако ти е весело...Посмей се!" За никой не е добре да потиска чувствата и емоциите си, а за детето е важно да разбере, че изразяването им не е грешно, а необходимо. Важно е да стигне до саморегулиране и самоконтрол, които носят спокойствие. Емоционална зрялост се достига, когато добре се самовладеем.  Препоръчително за децата е да поиграете с подходящи карти на емоциите, дори да си ги направите сами.  

Родени сме да сме чувстващи и мислещи същества, който добре  разбират себе си и другите.

Как и какви правила да въведем за децата у дома?

 Имате ли си семейни правила у дома? Сигурно е дошло време да въведете. Да имате правила у дома на стената е много важна промяна, за всички членове от семейството, които  трябва да ги спазват. Идва момент, в който родителите осъзнават, че за да помогнат на детето да порасне, трябва да му се зададат правила - ама истински написани на бял лист на стената, а това ще ги направи по-отговорни. Ето ви добър вариант, който може да ползвате и даже да допълвате:

1. Винаги се изслушваме, когато говорим.

2.Уважавай личното пространство на другия.

3. Когато говорим, трябва да казваме истината и да бъдем искрени.

4. Не повишавай тон на майка си или баща си нито навън, нито вкъщи. 

5. Винаги спазвай обещанията си.

6. По време на хранене, не се говори.

7. Когато някои говори по телефона, не се намесваш в разговора, без да си питал.

8. Помагаме си един на друг в къщната работа.

9. Поздравяваме се при среща и пристигане на други хора у дома.

10. Не бъди шумен, ако някой спи или има нужда от тишина.

11. Споделяй какво ти се е случило през деня.

12. Не забравяй да казваш "Моля" , "Извинете", "Благодаря".

13. Поискай разрешение, преди да направиш нещо непозволено.

14. Не тръгваш за друго място, без да си попитал.

Тези прости правила, ще дадат възможност на децата да се учат на уважение, търпение и обноски, важното е да се спазват от всички.

Огледалце, огледалце, коя е най- красива...

Още от стари времена, огледалото е било важен атрибут за хората. Сякаш денят не може да започне, ако не сме се огледали в него  и до днес. Всички искат да изглеждат добре и да бъдат красиви и приветливи, но си има тайна, която някои хора са разкрили.

Истината е, че огледалата имат и други важни функции, а една от тях е правилното отражение за доброто себе-усещане и принадлежността на красотата към тялото ни, а това създава по-добро настроение за живота.

Дали сме красиви, до голяма степен зависи от нашето вътрешно благосъстояние, а то се отразява и се връща при нас,  следователно огледалото може да ви помогне да се настройвате. И затова, когато сте пред него, щом се фокусирате върху себе си, вие се виждате според своето настроение. В повечето случаи то помага даже да се почувствате още по-добре и да се опознаете. 

Когато се грижим за външния си вид  и за красотата си, е важно да можем да погледнем на себе си с очите на любовта, а тя е най-необходима. Точно така, да се вгледаме и да отдадем любов на себе си. Ето това ще ви настрои на тази вълна, а вашата задача е да запазите това усещане за целия ден.

Можете да направите огледалото си помощник за съзерцание, опознаване и пренастройване на текущото ви състояние. Да държите на себе си и да създадете една правилна осанка, която другите забелязват и разбират, че сте в силата си.

Не се сърдете на огледалото, ако вие сте в лошо настроение, то ще ви даде възможността да го промените - да го подобрите, а лицето и очите ви, ще ви се отблагодарят. Те са най-гледани, и най обгрижвани. Не ви трябват часове пред огледалото, а само пет минути и сте готови...Дори може да се почувствате като нови, след като срешете косата си, сложете малко крем и парфюм.

А отговорът на въпроса: "Коя е най-красива?", "Ами тази, която се чувства красива и отвътре" -отвръща огледалцето. Щом сте се погрижили за вътрешната и външна красота, само остана да си го кажете на глас: "Да,  чувствам се по-добре и съм по-красива." Не забравяйте да си носите малко огледалце в чантата, за да запазите себе-усещанто си за целия ден.

Можете ли да бъдете добър пример на детето си?

 

Да, разбира се! Щом сте станали родители, е дошло време да сте по-осъзнати и да бъдете модела на подражание за малкото човече, а то попива всичко като гъба. Където и да сте, вашето присъствие е много важно за него. Вашата първа и най-важна роля е да бъдете закрила и защита за детето от външните фактори, заради които трябва да се адаптира. Да изградите навици на хранене, ходене, обличане, така че да порасне малкия човек.

Още с раждането бебето усеща чувствата на майката и също разбира какво се случва в нейния вътрешен свят. Когато тя се чувства подкрепяна и обичана, тя е по-спокойна и това създава по-добра среда в личното пространство, което е необходимо на детето. Изразяването на чувствата към другите от малкото отроче са различни. Майчинския инстинкт е заложен във всяка жена, а той й дава силата на любовта да се справи с различни ситуации.

Дали контактувате  достатъчно с бащата и неговия пример е също много важен, защото той пък е този, който има мъжката сила и трябва да пази семейството и домът. Това е заложено още от древността - да има мъжка закрила и детето да го усеща, за да порасне в спокойствие. 

Щом поотрасне детето, вече започва да разбира и да взема пример и от другите възрастни - учителите, баби, дядовци, братя и сестри. Всеки един от тях го учи на нещо. Така е устроена човешката природа да копираме от малки, да се учим и да изграждаме самостоятелност. Колко са важни и запомнящи семейните моменти от прохождането на детето, до това да хване химикала и да пише само - и всички те са защото взема пример от възрастните и се учи.

Дали може да сте само добри към другите? Не съвсем. Живота ни поднася различни ситуации, в които трябва да сме справедливи и понякога лоши. Едно от най-важните неща за детето е да го научите да живее искрено и да прави нещата по своя начин, защото примерите от околните са различни и всички са били необходими. 

Научихте ли детето да мечтае?

 

Хората на Земята са устроени да се развиват и еволюират, а в основата на този процес стоят мечтите. Сбъдването или случването на една мечта може да бъде важно събитие, което променя  живота на човека, така че да внимаваме и ние и децата ни за какво мечтаем - препоръчително е да бъде за добри и полезни неща.

Какво е мечтата? Трябва да обясним на малкото дете, че това е съкровено желание, което кара хората да вярват, че може да се сбъдне, но е необходимо време. 

За какво мечтаят децата? Според възрастта децата си имат различни мечти. Мечтателите под седем годишна възраст очакват да получат определен предмет - играчка или забавление, с които да играят, а от нас зависи колко бързо или кога ще сбъднем това желание. Ако искате детето ви да разбере, че не всички желания и мечти се сбъдват веднага - не купувайте желаната играчка, понеже това би изградило по-реална представа за живота. 

А за по-големите може да си записват мечтите в дневниче или на цветни листчета и да ги сложат на видимо място, за да се надяват да се сбъднат. Не всички мечти се сбъдват бързо, а някои трябва да са заслужени и се налага да се чака. Това което би повлияло на детето е да му помогнем да развие силна вяра в сбъдването на своето желание, като очаква и да си представя, че вече се е случило - важна роля играе въображението.

Тайната за сбъдването на мечтата, може да бъде с възпитателна цел, като разкриете, че освен силната вяра, детето трябва искрено да желае мечтата да се сбъдне и това не вреди на никой. 

Благодарение на мечтите децата започват да разбират и живота, а той е като учител - дава ту лесни за изпълняване мечти, ту трудни, които учат децата и родителите да са търпеливи и да израстват. 

Как да научим детето да споделя?

Всички хора сме социални същества и споделянето е една от важните потребности, която се изгражда с времето още в ранна детска възраст. То е необходимост както за малки, така и за възрастни, а щом се изгради си остава като навик за цял живот. Да си кажем какво ни "тежи" и да се освободим от товара, или да разкажем за весел незабравим момент от деня и да се посмеем.

Всъщност споделянето може да бъде разговор, който създава близост между детето и родителя или друг човек. Важното е да се създаде чувството на  доверие, което  възрастния трябва да покаже, ако разкаже и сподели своя случка от деня. Изберете си място у дома, където да може да сте спокойни, за да си поговорите.

Още в ранна възраст децата имат нужда да разказват спонтанно какво им се е случило през деня и това подобрява техните умения да говорят и споделят. Обикновено разказват това, което ги е развълнувало и дали е било приятно или не. Такива са малките деца - те си казват какво се случило в детската градина.

А по-големите деца и младежи не са така спонтанни, понеже мислят, че са пораснали и самостоятелни и могат да разрешат проблема без да казват на родителите си. За да бъдете допуснати в интимния свят на детето трябва да отворите врата и към своя личен свят от детството си и да разказвате. Възможно е детето ви да има подобни трудности и ситуации  и заедно да се опитате да ги разрешите. По този начин се създава и предаването на опит от родителя на детето и се подсилва доверието във връзката.

За такъв тип разговори трябва да настроите детето, че може да бъде близко с вас и да споделя какво му се е случило през деня. Ако трябва вие първо разкажете и оставете то да продължи да говори за себе си.

За по-големите деца е необходимост да си имат дневниче за споделяне, за да може да напишат това, от което има нужда да се освободят. Тогава родителите трябва да изчакват децата да се справят и като разрешат въпроса да го разкажат. Щом започне да се справя с  проблемите си самостоятелно, детето вече се чувства пораснало, но все още не е независимо. Тогава вашата роля е да оставите той или тя да прецени дали да говори сега или по-късно с вас, но да си го напише в дневничето, защото да споделя е полезно.

При настинка или грип, на помощ идва инфрачервената лампа

Повече от половин век, учените прилагат инфрачервената лампа за лечението на различни болести - от ставни и мускулни травми до рак. Нейното излъчване се прилага чрез дълбоко проникване в тъканите и лекува различни телесни неразположения и болести. Обикновено се използват лампи, които стимулират кръвообращението и облекчава различни болки, а отделените йони лекуват и настинки. Успешно се прилага и при деца с вирусни или бактериални инфекции. 

Отделянето на топлина към тялото за 10-15 минути прави лечението приятно за всеки, който си го приложи. Тя спомага да се засилят съпротивителните сили и имунитета и резултата е много добър. Особено подходяща и приложима е през есенно-зимния сезон. Казват, че лечението с инфрачервена светлина е ефективно дори при хора с ракови заболявания. Лъчите откриват патогенните клетки и те или се разграждат или се възстановяват, но се ползва за седем дни.

За да сте сигурни, че употребата на инфрачервената лампа има ползи за вашето здраве, преди да я приложите на детето си, е добре да я изпробвате първо вие, за да усетите как ви се отразява. 

А децата би трябвало да научат, че ползата от тази червена светлина е голяма и ще се излекуват много по-бързо от хремата или кашлицата, която имат. Може да им обясните, че тази светлина я отделя и слънцето, а хората са направили уреди за да могат да я ползват за лечение. Важно е да я поставите на правилното разстояние, за да има благотворен ефект. В зависимост от степента и силата може да стоите на 30см до 50см - това го има в упътването. Закупуването и марката е според вашия избор и възможности.

Какво да направите, ако детето не ви слуша?

 

Да си поговорите...В последните години има тенденция да се говори и работи по темата за взаимоотношенията, а това не е мода, а необходимост както за децата, така и за родителите. Да имаме разговори и диалози, в които да се изслушваме и оставаме удовлетворени. За да станем по-мъдри, живота ни поставя в различни ситуации и ние трябва да сме подготвени да откликваме по подобаващ начин. 

Дали детето ви се е тръшкало пред хората в магазина или се държало предизвикателно на улицата, то показва, че има нужда от внимание и възпитание. В тези моменти трябва да може да кажете СТОП или СПРИ и да излезете от ситуацията и мястото, в което сте били, като му покажете, че това не е правилно. 

Хванете ръката на детето и го изведете на друго място или у дома, така че да си поговорите и да предложите да сключите таен договор, а това респектира много. 

Този метод е подходящо за деца над 7 години, които трябва да разберат, че щом има таен договор, който му предлагате трябва да спазвате и правилата. А тези правила са, за да се даде обещание, че няма да се повтори такова поведение и отношение. Щом е написан договора остава да го  разпишете и да го спазвате, което ще доведе до по-добра комуникация. Може да го напишете ръчно и да го подпишете, което дава една сила на обещанията, а за да се спазва го поставете на място, където да се вижда.

За децата под 7 години може да си поговорите за феята на Доброто и Феята на Злото. Може да кажете, че те са покрай детето, когато прави добрини или злини. И да попитате: "Днес коя фея слушаш? Искаш ли да извикаме Феята на Доброто, за да ти помогне?" Ще ви бъде необходима една малка играчка на Фея, която да си носите в чантата и да я покажете в този момент на детето, за да се успокои.

 "Ето я Феята на Доброто, тя ще ти помогне да си спомниш колко си добра и как може да слушаш?" - тогава детето започва да разбира по-добре своята постъпка и така става по-осъзнато. и започва да слуша.

Това са ефективни начини, с които да помогнете на детето си да порасне и възпитава като разбира как да постъпва правилно и въведете по-добър модел на поведение и отношение.

Как да научим децата какво са лични граници?

 

Какво са лични граници? Може би е дошло време да го обясните и да покажете с игра на детето си.

За децата най-лесно става по този начин - да си има правила, за да разберат какво са личните граници и личното пространство, а това ще създаде и по-добър начин на общуване. 

Нашата задача е да обясним достъпно на детето, че всеки от нас си има лично пространство, а то е нашето царство, което всеки трябва да си пази. За да  направите  играта трябва очертаете два  кръга - голям и по-малък, а детето да разпознае своето царство. Кръговете може да бъдат и три, според броя на децата в семейството. Може да очертаете кръговете навън с тебешир и да влезете в кръга или вкъщи да го направите с дълъг конец. Важно е да има разстояние между кръговете, за да се усети и границите и разстоянието. Може да си изиграете играта и с малки фигури върху масата.

Нека всеки да влезе в своето царство, и да си напише името - на листче и да си го сложи в кръга. Започнете да казвате името на детето с различен тон на гласа и да задавате въпроси, а то трябва да разпознава какво е настроението ви. Целта е да правите нещо, което му е приятно или неприятно като казвате: Може ли да спя, в твоето царство? Може ли да готвя.. Да чета? Може ли да изсипя вода на пода?

После си размените ролите и детето трябва да изговаря вашето название - майко или мамо, като показва какво е настроението му и задава пак въпросите. Направете играта с покана, като го извикате да влезе във вашия кръг, за да се сближите - тогава може да го гушнете, или обратното да го извадите да си влезе в своето царство и да си стои там.

С тази игра освен, че детето се учи на нови важни навици, започва да разбира какво е близостта и отдалечаването, също така и какви емоциите да показва, като задава въпроси: - Има ли някой в моето царство? Излез от тук? Стой си там!

В резултат, на което детето започва да разбира, че има моменти на близост, но има моменти, когато не можем или не трябва да влизаме в царството на другия, което е отдалечаването. Тогава се разбира, че общуването  е различно, и това стимулира децата да играят, за да се учат и да уважават личните граници и пространство на другите. 

Кой е центърът в тялото, който помага да регулираме емоциите си?

Ако на вас или вашето дете ви е трудно да управлявате емоциите си, е дошло време да знаете, че в  тялото ни има такъв център и това е пъпът. Той е един от най-важниитте енергийни центрове, който е като регулатор в тялото ни. 

Каква е грижата за него? Пъпът трябва да бъде почистван внимателно поне веднъж седмично с влажен памук. Освен, че е необходимост да го почистваме, това създава чувството на освобождаване от натрупания стрес и неприятни емоции. По този начин тялото се настройва на по-добра връзка с Аза и изграждането на самостоятелност. Не е случайно, че пъпът е връзката с майката, която е прекъсната още с раждането на детето. Също така, това е връзката на слънчевия сплит с душевното състояние и телесните потребности, което го прави център с интелект. 

Каквото и да е вашето настроение, има техника за премахване на тревожните мисли и неприятни емоции. Тук на помощ идва палеца на дясната ръката, с който да направите три завъртания - лек масаж по часовниковата стрелка, като притиснете внимателно пъпа си. Така вие имате по-добра връзка, самоуправление и начин да саморегулирате емоциите си. Може да го направите след баня и на детето си. Един такъв лек масаж може да стане още по-ефективен, ако сложите и няколко капки домашно билково масло от лайка или невен, а след това да си полегнете и поставите ръцете си върху корема, като се отпуснете на леглото за 5-10 минути.

Тази практика може да я покажете и на детето си да я прави само, за да изгради нови навици на самостоятелност ако е над 7 години. Да го научите да се грижи за здравето е крачка към порастването. Това са едни от най- важните навици за подрастващите - да се научат да се грижат за себе си.

Казват, че чрез пъпът можем да си регулираме и слънчевото - добро настроение, ако се обличаме със светли жълти дрехи, които да ни зареждат и настройват. Може да бъдете уверени, че сте способни да регулирате и освобождавате трудните емоции, защото пъпът е такъв център.

Как да предпазим детето от прекалената ранимост и чувствителност?

Имаш ли проблеми с новите деца? Харесва ли ти новата госпожа? - задават въпрос родителите на своето дете, независимо колко е голямо при промяна на средата и колектива от деца. Важно е да се говори за това, за да спомогне израстването и адаптирането на детето. 

Има фактори, които влияят на подрастващото дете и на моменти, може да става раздразнително или не контактува много и се изолира, за да може да преодолее някаква ситуация. Тук идва ролята на възрастните и разпознаването на тези състояния.

Как да го научим да се адаптира и да не е прекалено чувствително? - С игри и личен пример. Това дава възможност на детето да разбира, че в живота има промени и ние също се променяме. Не е слабост ученика да се разплаче ако са го наранили, но най-важното е да не го допуска да става навик, за да не си губи силата.

На помощ идват ролевите игри, в които родителите се опитват да изградят усещането за силен и слаб герой и да има реална самооценка за себе си. Има моменти, в които трябва да помагаме на детето да стане по-уверено и силно, и че е най-добрия от играчите. Да се научи да побеждава и да губи - това е най-важното още в ранна възраст и да приема, че не винаги може да бъде победител. Важното е детето да може и да печели и да губи, а това е част от възпитанието му. Да изразява ранимостта не е грешно, но е по-добре да няма сълзи, ако знае, че ще има и следваща игра, в която може да победи.

Много подходяща игра е "Не се сърди човече" да се научите да играете и да не се сърдите, ако загуби малкия играч. Всеки изгражда амбицията да е победител и това рано или късно се случва с времето. Показвайте, че да си загубил играта не е чак толкова сериозен проблем, а даже изгражда силен характер.

Да се изгради личността и характера на детето си е необходимо време и търпение, както от родителите, така и от него. Да казвате "Браво!" Точно така!" е вашето поощрение, но пък трябва да внимаваме и с похвалите, защото ако прекалено хвалите детето, може да изгради и неверна самооценка за себе си. С времето децата ни да разбират, че могат да се адаптират, да са силни и да не са така раними.